Пато Секу – псевдоним на добре познатия на много бразилци Року Хосе Флоренсо. Той е роден роб и от детството си е запознат с всички трудности на робския живот. От останалите роби Пато се отличавал с необикновена физическа сила и мъжка красота, затова след поредната препродажба новият му господар му възложил необичайна работа – да опложда робините. Пато Секу бил принуждаван да прави това механично, без никакви чувства и емоции към робините. За да поддържа добра форма, Пато се хранеше добре и не се натоварваше с друга работа, освен оплождането, той се занимаваше само с разходки и грижи за конете.
Едва на четиридесетгодишна възраст робът получи свобода. За неговата удивителна биография искаме да разкажем в тази статия.
Пато е роден през 1828 г. в Соракобе, в южната част на Бразилия. Вече на десет години той е изпратен на пазара за роби, където е забелязан от един от големите земевладелци.
С извънредните си физически данни, след няколко години Пато става оплотител на робините на своя господар. Робът нямал право да създава семейство, основното му задължение било редовно да влиза в интимни отношения с робините.
Благодарение на това, пресметливият господар си гарантирал силно и здраво потомство от робините и без усилие поддържал броя на робите си на необходимото ниво. Момчетата, родени от Пато, можели да извършват най-тежката физическа работа.
По приблизителна оценка, от Пато Секу се родиха около двеста и петдесет деца, които също станаха роби. Тези, които не отговаряха на „стандартите“, господарят продаваше на робския пазар.
Року се поддържаше в доста комфортни условия в сравнение с другите роби, а за безусловното изпълнение на работата си господарят му позволяваше това, което за другите беше забранено – робът самостоятелно ходеше в града, доставяше и получаваше поща там, а освен това живееше в отделна стая в конюшнята, където се грижеше за конете.
Няколко опита да избяга от този „щастлив“ живот не се увенчаха с успех. Року беше добре познат в околността, а заради дваметровия си ръст беше просто невъзможно да се скрие, робът беше залавян и отново принуждаван да върши това, с което се занимаваше преди.
Освен собствените си бягства, Року организираше бягства и за други роби. В своята среда той беше много уважаван човек, към него постоянно се обръщаха за помощ и за разрешаване на възникнали спорове и конфликти.
Року помогна да избягат доста голям брой роби. Бегълците се обединявали в свободни села „силимбо”, които били истински крепости на свободата и силата на духа.
След отмяната на робството в Бразилия в края на 80-те години на XIX век Пато станал свободен, а бившият му господар дори му отделил доста голям парцел земя от своите владения. Там Пато създаде ферма за производство на тръстиков захар. Тази работа беше тежка, носеше много малък доход, но за сметка на това беше независима и свободна.
След много години на насилие над себе си, Пато започна да работи за себе си и да разполага със свободното си време. Той се ожени за момиче, с което се познаваше отдавна, запознанството им станало по време на едно от пътуванията му до пощата. Съпругата му родила на Пато девет деца, той бил много уважаван в околността, а на 130-годишния му юбилей се събрали толкова гости, че масата за угощение трябвало да се покрие директно на земята.
За съжаление, шест месеца след юбилея Пато претърпя злополука, зарази се с тетанус, стъпвайки на ръждясал пирон, след което почина.
Пато е живял дълъг и труден живот, успял е да издържи робството, да създаде свой собствен бизнес и да остави след себе си многобройно потомство. Хиляди хора, които го познаваха и уважаваха, се сбогуваха с него.
