Когато Лиза получи заслуженото повишение, тя искаше да го отпразнува със своя приятел Сергей. В ресторанта Лиза откри, че Сергей просто се опитва да изглежда „мъжкарски“, без да уважава нея и нейния трудов успех. А когато той даде номера си на сервитьорката, всичко се промени: Лиза опозори Сергей и си тръгна, слагайки край на връзката им.
Тази вечер трябваше да бъде вечер на чисто празник. След шест месеца на новата работа най-накрая получих значително повишение и бях готова да споделя радостта си със Сергей, моя приятел.
Той предложи да отидем в нов елитен ресторант в града, известен с атмосферата си и изтънченото си меню.
– Да се облечем и да излезем, Лиза – каза той. – Толкова рядко го правим, че нека се насладим на момента.
Съгласих се; наистина рядко си организирахме такива вечери.
– Добре – отговорих аз. – Такова вечеря определено няма да ни навреди.
Вярвах, че имаме нужда от нея. Главната причина беше, че колкото и да исках да мисля, че с Сергей сме създадени един за друг, започнах да забелязвам пукнатини в отношенията ни. Нещо се беше променило.
Аз бях доволна от работата си, но Сергей не беше щастлив в своята.
– Правя толкова много неща, но никой дори не мисли да ме оцени – каза той мрачно една вечер, когато дойде при мен на вечерта на салса.
Сергей седеше на дивана, топеше чипс в салса и гуакамоле и се оплакваше от работата си цяла вечер.
Поради настроението му, свързано с работата, се стараех да не му разказвам нищо хубаво за моята.
– Може би просто ти трябва повече време – казах аз, подавайки му замразена маргарита. – Все пак започна да работиш там само преди няколко месеца.
– Лиза, моля те – отговори той. – Ти не разбираш. Остави ме просто да бъда.
Но когато разбрах за новото си повишение, просто не можах да го пазя в себе си. Исках да празнувам и да бъда отбелязана и се надявах, че Сергей ще иска да направи същото.
За моя изненада, той изглеждаше много радостен и каза, че се гордее с мен.
– Наистина, скъпа – каза той, когато дойде да ме вземе. – Това е голямо събитие и аз се гордея с теб.
Вечерта започна прекрасно. Сергей дойде с букет цветя и чакаше, докато се приготвям. Обикновено го дразнеше, ако не бях готова за пристигането му, но тази вечер всичко беше различно.
– Да тръгваме – казах аз. – Готова съм!
Сергей прибра телефона си и първи излезе от апартамента ми, насочвайки се към колата, която ни чакаше.
Пътувахме в тишина, но този път тишината не беше напрегната – тя беше умиротворяваща и аз почувствах, че може би Сергей се променя. Че той става човекът, който иска да бъде тук и сега с мен.
Меката светлина и невероятната гледка към градския пейзаж от масичката ни създадоха романтична атмосфера за вечерта. Вдигнахме тост за моя успех и Сергей вдигна високо чашата си с шампанско.
– За най-невероятната жена, която познавам – обяви той, като се сблъска с мен. – И за многото успехи, които ни очакват.
– За нас и за бъдещето! – отвърнах аз, увлечена от момента.
Всичко вървеше чудесно, докато сервитьорката не ни донесе храната. Сергей продължаваше да я поглежда, опитвайки се да улови погледа й – два пъти й намигна.
Не исках да правя сцена – Сергей винаги се държеше така, когато пиеше. Изглеждаше, че флиртът беше нещо естествено за него.
Въпреки това, към края на вечерята забелязах промяна в Сергей. Обичайната му лека усмивка стана напрегната, когато донесоха сметката. Той се усмихна на сервитьорката, когато тя си тръгна.
– Трябва да ми позволиш да платя с твоята карта – каза той с нотка на настоятелност в гласа си.
Бях изненадана. От една страна, не възразявах да платя за вечерята, защото беше мой празник и сега печелех много повече. Но от друга страна, се надявах, че Сергей ще иска да ме поглези тази вечер.
„Защо не можеш да платиш с твоята карта?“, попитах, изненадана от мрачния му вид.
Сергей едва скриваше раздразнението си.
– Очевидно, защото ти получи повишение, а аз нямам достатъчно пари за такива вечери, Лиза! Ти го знаеш, но все пак се правиш, че не знаеш.
Бях объркана от логиката му.
– Просто ще платя с картата си – казах, като сложих чантата си на масата. – Няма проблем.
– Просто ще платя с картата си – казах аз, като оставих чантата си на масата. – Няма проблем.
Лицето на моя приятел се втвърди, когато отпи от уискито си – той премина от шампанско на уиски по средата на вечерята.
– Това е унизително, Лиза – каза той. – Сякаш специално се опитваш да ме унижиш, като не ми позволяваш да бъда мъжът, който плаща.
Тогава реших, че ми е достатъчно…
