Една жена преживява грубо събуждане в кафене и решава да направи нещо по въпроса. Първият, който трябваше да си тръгне, беше съпругът й, но заслужаваше ли го?
Дебра беше 52-годишна жена, която в душата си беше много млада. Въпреки че вече беше навършила 50 години, тя не се смяташе за стара жена – не че имаше много време да мисли за това, тъй като трябваше да работи на три места, за да издържа семейството си.
Съпругът й, Остин, постепенно се превърна във финансово бреме, след като загуби работата си преди повече от две десетилетия.
Първоначално той прекарваше цялото си време в безуспешни търсения на нова работа, но след известно време престана да търси. Остин постепенно свикна с безгрижния живот без никакви задължения и постепенно хобито му стана да лежи на дивана пред телевизора, да пие бира и да яде чипс.
Първо се промени тялото му, а след това и всичко останало. Той беше сит и облечен, въпреки че вече не работеше.
Това беше сбъдната мечта за човек, който в душата си винаги е бил мързелив. Благодарение на това, че Дебра работеше на различни работни места, той имаше всичко необходимо, но изглеждаше, че не забелязваше колко се стараеше тя.
Те се ожениха, едва навършили пълнолетие: Дебра беше на 19, а той на 20, и бяха напълно влюбени един в друг.
Именно за тази любов мислеше Дебра, продължавайки да се надява, че Остин отново ще започне да си търси работа. Тя дори не преставаше да го подкрепя в моментите, когато роднините им се подиграваха на него.
Те се ожениха толкова рано, защото тя забременя с дъщеря им Кайла. Разбира се, щеше да има последствия, ако не се бяха оженили, но любовта им направи това решение лесно и дори естествено.
Дъщеря им, както и те, също се омъжи рано и роди дете, което растеше без баща, защото той се разведе с Кайла.
Останала сама с детето и без възможност да излезе на работа, защото детето беше малолетно и се грижеше за него, Кайла се нуждаеше от помощ и Дебра стана тази, към която тя се обърна.
Като надеждна майка, Дебра реши да й помогне финансово, като даваше на Кайла постоянна помощ за издръжка на себе си и детето.
Нито веднъж не се случи стабилното финансово осигуряване да се промени, което накара Кайла да се успокои в търсенето на собствен източник на доходи. Тя престана да търси подходяща работа и започна да разчита само на помощта, която получаваше.
Така продължи дълго време, докато един ден Дебра не беше обзета от болезнено осъзнаване. Този ден беше като всички останали: жената излезе от къщи по-рано и влезе в „Старбакс“, за да пие кафе.
Влизайки в кафенето, тя застана на опашката от трима души и търпеливо чакаше своя ред, без да откъсва поглед от часовника.
„Гордън ще ме изяде жив, ако днес закъснея“, помисли си тя.
Нейният шеф знаеше колко работни места има и обикновено й правеше отстъпки, но Дебра разбираше, че напоследък няма късмет. Докато тя нетърпеливо потропваше с крака, няколко тийнейджъри нагло влязоха в кафенето и се наредиха на опашката точно когато дойде нейният ред.
Касирът, млад мъж с отегчен израз на лицето, не каза нищо и просто започна да ги обслужва. Дебра не можеше да повярва на очите си.
„Извинете?“ – каза тя през зъби. „Не виждате ли, че стоя тук? Моят ред беше!“
„Извинете, госпожо, но децата са деца, нали?“ – каза мъжът зад тезгяха, усмихвайки се неловко.
„А вие какво правите?“ – попита един от тийнейджърите.
„Да, трябва ли да ходите някъде?“ – каза с насмешка друг.
„Не мисля, че пенсионерите трябва да бързат някъде“ – каза третият тийнейджър.
„Можете да стоите на опашката цял ден, ако искате“, казаха те в хор, преминавайки в другия край, за да вземат поръчките си. Дебра никога преди не се беше сблъсквала с толкова неуправляеми деца и това я шокира, но не толкова, колкото това, което казваха.
Когато се върна в колата, дълго се гледаше в огледалото. Жената, която видя, изглеждаше много уморена. На лицето й се бяха появили много бръчки, а тъмната й коса постепенно ставаше сива. Дебра не можеше да си спомни кога за първи път се бяха появили сиви кичури и това й напомни колко много се беше пренебрегвала.
„Дори не мога да си спомня кога за последен път съм ходила на фризьор“, помисли си тя отчаяно.
Тази мисъл я накара да се замисли за това, какво е правила през цялото това време, и отговорът веднага се появи – работила е.
Това я разстрои много и тя разбра, че през целия си живот е правила само едно – опитвала се е да угоди на семейството си в ущърб на собственото си благополучие. „Това трябва да приключи“, каза си тя.
Първото, което направи Дебра, беше да се обади на дъщеря си, за да й съобщи решението си.
„Здравей, мамо, тъкмо щях да ти се обадя“, каза Кайла, веднага щом вдигна телефона. „Надявах се, че ще можеш да ми изпратиш помощта преди петък?“
„Не, Кайла, няма да го направя“, каза Дебра, раздразнена от факта, че дъщеря й не й даде дори да каже и дума.
„Какво? Мамо, защо?“, оплака се Кайла.
„Защото си станала прекалено доволна от положението си в живота. Време е да се събудиш.“
„Какво искаш да кажеш, мамо?“
„Казвам, че от днес помощта ти се прекратява и повече няма да я получаваш. Ако ти трябват пари, излез на улицата и си намери работа.“
С тези думи Дебра затвори телефона и отиде да търси салон за красота, където й боядисаха косата, а след това й направиха красива прическа, маникюр и много други процедури.
Тя изключи телефона, за да се наслади на това, което за нея беше ново преживяване, а след това отиде в търговския център и си купи няколко красиви рокли, в една от които реши да се прибере вкъщи. Старите й дрехи не напуснаха търговския център заедно с нея.
Когато се прибрала у дома, съпругът й, който приел обаждането от шефа й, пренасочено към стационарния им телефон, я попитал къде е била.
„Двама от шефовете ти казаха, че не си се явила на работа“, казал Остин, седейки на дивана. Когато се обърна, за да погледне Дебра, той се задави с току-що погълнатите чипсове.
„Дебс, ти ли си?“, попита той, отваряйки широко очи.
„Да, аз съм“, отговори тя рязко.
„Ходила си да си купуваш дрехи и други неща, когато е трябвало да работиш?“, – ядосано попита той.
Тя му даде неясен отговор, но той започна да я ругае за това колко пари е изхарчила напразно, купувайки си всички тези красиви неща.
Точно когато говореха за това, в къщата влезе Кайла с цялата увереност на праведник, попаднал в капан. „Защо сте намалили помощта ми?“ – попита тя, без да откъсва поглед от стаята.
След миг тя оцени новия вид на майка си и отбеляза колко удобно е за нея да харчи толкова много за себе си, отказвайки да й помага.
На Дебр й трябваше време, за да се успокои, преди да обясни на дъщеря си какво се е случило. Момичето все още се опитваше да сдържи шока си, когато майка й се обърна към баща й и заяви желанието си да се разведе.
„Омръзна ми да почиствам след теб, Остин“, каза тя. Мъжът беше шокиран. Не можеше да разбере защо тя изведнъж се обърна срещу тях, но Дебра не отстъпваше.
„През последните две десетилетия носех финансовата тежест на това семейство. Но сега съм уморена и бих искала да насоча тази енергия към себе си“, каза Дебра със сълзи в очите. Това приличаше на признание за поражение, но какъв избор имаше тя? Тези, за които се бореше, отдавна се бяха предали.
„Искам да си тръгнеш“, каза тя.
„Какво? Не може да имаш предвид това“, каза Остин.
„Да“, каза тя и мина покрай него, за да влезе в стаята им. След онази нощ наранената гордост на Остин го накара да се изнесе от дома им, без да се опитва да моли за прошка, а Кайла спря да моли Дебра за пари.
Месец по-късно Дебра напусна тежка и нелюбима работа и започна такава, която наистина й носеше удоволствие. Тя живееше живота си, пътуваше по света и, когато можеше, помагаше на дъщеря си да се грижи за внука си.
Дебра никога не съжаляваше за решението си да се разведе с мъжа си, въпреки че той я молеше да се върне, след като си намери работа. „Ще имам предвид предложението ти“, каза му тя и оттогава той не спираше да се опитва да я заслужи.
Какво можем да извлечем от тази история?
- Любовта към себе си не подлежи на обсъждане. Дебра се жертваше за семейството си, без да мисли за себе си, докато невъзпитаните деца не й посочиха колко силно това я засяга. Пробуждането й доведе до промени и тя успя да започне отново да живее за себе си.
- Никога не спирайте да се опитвате. Кайла и Остин се предадоха толкова лесно, защото получаваха всичко, от което се нуждаеха, благодарение на Дебра, която никога не се оплакваше. Те забравиха, че единственият начин да продължат напред е да се опитват, но за щастие Дебра беше до тях, за да им напомни за това.
Споделете тази история с приятелите си. Може би тя ще им озари деня и ще ги вдъхнови.
