Изглежда, че куфарите може изобщо да не са били разопаковани. От самото начало беше ясно, че завръщането на семейство Съсекс в Обединеното кралство едва ли ще бъде толкова топло и приветливо, колкото може би са си представяли. Те бяха посрещнати доста сдържано, бързо очертавайки нови правила и граници. Кралски наблюдатели, включително Дики Арбитър, предполагат, че Меган е изключително недоволна от случващото се и вече настоява за бързо завръщане с Хари в Монтесито.
Вярно е, че преди да си тръгне, както предполагат коментаторите, принц Хари все още може да се опита да получи лична среща с баща си. Много версии вече се изграждат около този възможен разговор — от финансови въпроси до бъдещи семейни споразумения. Но защо двойката изобщо говореше за връщане толкова бързо? Има много причини: британското време не е обнадеждаващо, нормалният живот остава в Калифорния, разходите нарастват и отношенията в кралското семейство не стават по-лесни. И отделно в тази разкази името на принц Уилям, чието влияние върху крал, съдейки по предположенията на пресата, продължава да се засилва.
Основният проблем за херцога и херцогинята на Съсекс дори не беше откритата конфронтация. Всичко е много по-прозаично: дворецът всъщност е престанал да участва в емоционалната война. Вместо публични конфликти и шумни реакции сега се използва възможно най-сухият официален език. И е много по-трудно да се борим срещу студения протокол с интервюта, документални проекти и емоционални изявления.
Уилям отново е обвиняван за всичко
Завръщането на Хари и Меган в Обединеното кралство първоначално беше представено от някои наблюдатели като почти грандиозно завръщане на изгнаници. Човек би могъл да си представи един почти кинематографичен сценарий: британската публика ги посрещна с възторг, тълпи от фенове се събраха наоколо, а Бъкингамският дворец набързо потърси начин за подобряване на отношенията.
Реалността обаче се оказа много по-малко тържествена. Само след две седмици в страната стана ясно, че никой няма да върне предишното отношение към бившите работещи членове на кралското семейство. Вместо триумф, двойката се сблъска с демонстративна сдържаност и официална дистанция.
Особено болезнен момент, според авторите на публикациите, е решението на Карл III да напомни на правителствените и военните структури за сегашното положение на сина си и съпругата си. Посланието се оказа много ясно: Хари и Меган вече не представляват британската корона и действат като частни лица, управляващи свои собствени търговски проекти.
Специално внимание заслужава начинът, по който информацията е съобщена на представителите на Съсекс. Според съобщения в пресата екипът им е получил съответното уведомление буквално малко преди информацията да се появи в медиите. Ако това наистина е така, двойката почти нямаше време да подготви собствената си информационна реакция.
Дворецът изглежда е направил изводи от предишни скандали и сега действа много по-предпазливо. Информацията се предоставя в дози, официално и в последния момент, което значително усложнява всякакви опити за представяне на събития в различна светлина или предварително изготвяне на алтернативна версия.
Сянката на Уелс и неочаквани последици
След такъв хладен прием британската преса почти веднага започна да говори за това кого Хари и Меган могат да смятат за основен инициатор на новия курс. И тук отново се появи името на принц Уилям.
Поддръжниците на тази версия предполагат, че престолонаследникът има все по-голямо влияние върху решенията на баща си и е заинтересован да гарантира, че позицията на по-малкия му брат е отделена възможно най-ясно от официалните дейности на монархията. Разбира се, няма доказателства, че Уилям лично е диктувал такъв език на съдебните служители, но британските таблоиди не биха могли да пренебрегнат такава удобна версия.
Но почти едновременно възникна друга история. Има съобщения в медиите за решението на Уганда да се оттегли от «the Invictus Games», проект, който е тясно свързан с името на принц Хари от много години.
Особено внимание беше обърнато на позицията на генерал Мухузи Кайнеругаба, син на президента на Уганда. Той публично подчерта уважението към на краля Чарлз III и даде да се разбере, че страната му не иска да предприема стъпки, които могат да бъдат възприети като нелоялност към британския монарх.
Освен това ситуацията получи допълнителна конотация след изявленията му, че във военните структури се твърди, че има поддръжници на по-тясно сътрудничество с проектите на Хари. Генералът обаче даде да се разбере, че подобни настроения не трябва да противоречат на демонстративното уважение към настоящия крал.
