Седемдесетгодишен мъж се ожени за двадесетгодишно момиче, за да роди син, но в брачната му нощ се случи неочакваното…
Седемдесетгодишен богат земевладелец овдовя преди десет години. Първата му жена му дала три дъщери, всяка от които се омъжила отдавна и създала свое семейство. Мъжът обаче не могъл да се раздели с дългогодишната си мечта: искал син, който да наследи фамилията, имуществото му и да продължи семейната линия.
Ето защо възрастният фермер решил да се ожени за втори път. Избраната му била двайсетгодишно момиче от бедно селско семейство. Тя беше млада, красива и нежна, като пролетно цвете, но трудната нужда не й остави правото самостоятелно да контролира собствената си съдба.
Родителите й бяха затънали в дългове, а по-малкият й брат се нуждаеше от скъпо лечение. Когато богат вдовец предложил голяма сума за ръката на момичето, семейството се съгласило почти без колебание.
В навечерието на сватбата булката признала на майка си със сълзи на очи:
—Надявам се само, че ще се отнася добре с мен… ще се опитам да изпълня дълга си.
Сватбеното тържество се оказа доста скромно, но много шумно. Възрастният младоженец искал цялото село да види: уж все още бил пълен със сили и скоро определено щял да стане баща на дългоочаквания наследник.
Съседите прошепнаха, осъдиха огромната разлика във възрастта и съжалиха младата булка. Младоженецът обаче не обърнал внимание на клюките. Той се усмихна доволно, представяйки си как много скоро новата му съпруга ще го информира за бременността.
Момичето скри тъгата си зад напрегната усмивка. Тя се опита да симулира радост, осъзнавайки, че от нея се очаква да се подчини и да изпълни сделката, сключена от родителите й.
Когато настъпи брачната нощ, възрастният мъж се подготви особено внимателно. Облича празнични дрехи и изпива лековита напитка, приготвена от селския лечител, която според него трябвало да върне младостта и силите му.
След това хвана жена си за ръката и я заведе в спалнята. В погледа му пламна нетърпение, а момичето едва забележимо трепереше. Тя се усмихна слабо, страхувайки се да не разочарова мъжа, от когото сега зависеше благополучието на цялото й семейство.
Ситуацията ставаше все по-напрегната. Мъжът се приближил до младата си жена и започнал да й шепне нежни думи. Но точно в този момент се случи нещо, което никой не можеше да предвиди.
Когато възрастният съпруг се опитал да целуне момичето, дишането му изведнъж станало тежко и периодично. Лицето беше изкривено от остра болка. Той рязко сграбчи гърдите си, залитна и се строполи на пода, удряйки се в маса, стояща наблизо.
Порцелановата ваза падна и се разби на малки фрагменти.
Изплашеното момиче изкрещя, избяга от спалнята и започна да вика слугите. В къщата настъпи мигновена паника.
Веднага бил изпратен мъж в съседно село, за да вземе лекар. Пристигналият лекар прегледал собственика и съобщил, че мъжът е получил тежък инфаркт.
Възрастният фермер оцелял, но лекарят строго му забранил да става от леглото, да се изнервя и да се излага на всякаква физическа активност. Трябваше да прекара няколко седмици в пълен мир.
Мъжът лежеше блед и безпомощен, гледайки неподвижно към тавана. Това, което го плашеше най-много, не беше близостта на смъртта, а мисълта, че мечтата да има син вече е напълно унищожена.
Когато младата съпруга влезе в стаята, той я хвана здраво за ръката.
—Трябва да постигна своето, разбираш ли? — прошепна той. — Това е последният ми шанс да оставя наследник.
Момичето погледна в старческите му очи, изпълнено със страх и отчаяние. Изведнъж, вместо обичайния ужас, тя изпита дълбоко съжаление.
—I не дойде тук, за да ви гледам как умирате, опитвайки се да заченете син, — каза тя тихо. — Вече имате три дъщери. Те ви обичат. Защо упорито отказвате да ги забележите?
Човекът замръзна.
Никой никога не е говорил с него толкова директно. Обикновено околните се съгласявали с всяка негова дума, страхувайки се да не загубят пари, работа или благоволението на богат собственик.
И това младо момиче, което всъщност придоби заради раждането на наследник, неочаквано каза нещо, което никой друг не посмя да каже на глас.
Тази нощ мъжът за първи път призна пред себе си: сънят на син отдавна се бе превърнал в болезнена мания. Всъщност той се страхуваше не от края на семейството си, а от старостта, самотата и наближаващата смърт.
Струваше му се, че синът му е в състояние да му даде безсмъртие, като продължи фамилията си и запази паметта си. Но наблизо вече имаше дъщери, внуци и хора, за които той наистина беше скъп. Той просто сам ги отблъсна, продължавайки да чака някой, който никога не е съществувал.
На следващата сутрин фермерът се обадил на мениджъра и адвоката си.
Той нареди завещанието да бъде напълно променено, разделяйки цялото имущество между трите дъщери. Мъжът дал на младата си съпруга къща в града, отделил достатъчно пари за лечението на брат й и официално й позволил да я напусне без никакви задължения.
Преди тя да си тръгне, той каза:
—Не ми даде син. Но ти ми върна ума и ме накара да видя какво има наблизо през цялото това време. Такова прозрение е по-ценно от всеки наследник.
Момичето напуснало богатото имение като свободен човек. Тя взе със себе си не само пари и документи за къщата, но и важен житейски урок: не всеки брак е по любов, но дори и в най-жестоката и унизителна сделка понякога има място за човечеството.
А възрастният мъж седеше дълго време в тишината на огромна къща, мислейки за годините, които бе живял.
Същата вечер за първи път от десет години той сам повикал дъщерите си.
— Елате утре за вечеря, — попита той. — И не забравяйте да доведете внуците си. Имам много да ти казвам.
На следващия ден къщата, която години наред оставаше студена и празна, отново се изпълни с детски смях, разговори и топлина.
И едва тогава старецът най-накрая разбра: размножаването се измерва не с фамилията на наследника, а с любовта, която човек успя да остави след себе си.
