Съпругът ми се появи на прага с младата си любовница и с престорена „щедрост“ ми заяви, че имам точно един час да си събера багажа и да напусна апартамента. Само че той дори не подозираше какъв ще бъде следващият ми ход. Скоро и двамата щяха горчиво да съжаляват за това, което направиха.
Стоях спокойно в кухнята и миех чиниите. Вечерта беше тиха и съвсем обикновена, без нищо, което да подсказва, че след секунди животът ми ще бъде обърнат с главата надолу. Изведнъж се чу звънецът на входната врата. По това време почти никой не ме посещаваше.
Избърсах ръцете си, отидох до входа и отворих. В следващия миг просто застинах на място.
На прага стоеше Марк – бившият ми съпруг. Но истинският шок дойде, когато видях, че не е сам.
До него стоеше млада жена. Не повече от двадесет и пет години. С дълга руса коса, ярък грим и къса жълта рокля, която веднага привличаше вниманието.
Изненадата беше толкова голяма, че за миг изгубих дар слово. Машинално направих крачка назад и ги пуснах да влязат.
— Какво, оглуша ли? — Марк щракна с пръсти точно пред лицето ми.
Премигнах няколко пъти, опитвайки се да разбера какво всъщност се случва.
— Какво каза?
— Имаш един час — отвърна той със студен, безразличен глас. — Събирай си нещата и се махай оттук.
Първоначално дори не осъзнах смисъла на думите му.
— Извинявай… какво?
Марк въздъхна раздразнено.
— Казах да си приготвиш багажа. Апартаментът вече ни трябва.
След това посочи младата жена до себе си.
— Това е Ема. Новата ми приятелка. Не е ли прекрасна?
Тя само се усмихна леко и ме изгледа така, сякаш бях стара, ненужна вещ, която е време да бъде изхвърлена.
С Марк бяхме женени почти двадесет години. Разведохме се преди малко повече от година. Разводът премина сравнително спокойно, без шумни скандали. Тогава той заяви, че е уморен от семейния живот и иска да започне всичко отначало.
Истината беше, че и аз отдавна бях изтощена от непрестанните му изневери и вечните му оправдания.
По време на развода Марк се представи като великодушен човек и заяви, че оставя апартамента на мен. По онова време вече имаше друга жена — богата бизнесдама, при която почти веднага се премести да живее.
— Оставям ти жилището — каза тогава. — Ние така или иначе ще живеем на много по-хубаво място.
Аз останах тук без никакви притеснения. С течение на времето започнах да подозирам, че богатата му приятелка в крайна сметка го е изгонила. А когато видях Ема, почти не се съмнявах, че именно тя е изиграла важна роля за това.
И ето че сега Марк стоеше пред мен и настояваше незабавно да напусна собствения си дом.
Първата ми мисъл беше веднага да се обадя в полицията. После обаче реших да не бързам. Любопитството надделя. Исках да видя докъде ще стигне този нелеп спектакъл.
— Марк, нека поговорим спокойно — казах тихо. — Все пак прекарахме заедно почти двадесет години.
Той само се подсмихна презрително.
— Между нас вече няма какво да се обсъжда.
След тези думи той демонстративно прегърна Ема през кръста.
— Ема, избери си стая. Апартаментът има само две. Едната е с балкон, а другата ще си направя кабинет.
— Искам тази с балкона — отвърна тя, оглеждайки жилището така, сякаш вече беше негова законна собственичка.
Точно тогава разбрах, че е време този нелеп спектакъл да приключи. Направих нещо, след което любовницата му си тръгна от дома ми със сълзи в очите, а бившият ми съпруг много скоро осъзна колко жестоко се беше отнесъл към мен.
— Почакай за момент — казах спокойно. — Марк, ела в хола. Трябва да поговорим насаме.
Той ме изгледа объркано за секунда, после кимна. Двамата влязохме в дневната.
Затворих вратата след нас и го погледнах право в очите.
— Този апартамент е изцяло на мое име.
Той махна пренебрежително с ръка.
— Хайде, стига глупости.
— Забрави ли? Именно ти настоя да го прехвърлим на мен, когато фирмата ти започна да затъва. Помниш ли нотариуса? Документите? Подписите?
Марк замълча.
Извадих папката с всички документи и я отворих пред него.
— Погледни внимателно. Собственик съм единствено аз.
Преди няколко години бизнесът му изпадна в сериозна криза. Тогава именно той предложи цялото имущество да бъде прехвърлено на мое име, за да не могат кредиторите да го запорират. Уверяваше ме, че това е само временна мярка и щом всичко се оправи, ще върнем нещата както са били. Само че подобрение така и не настъпи. Компанията окончателно фалира.
Той дълго разглеждаше документите, след което въздъхна тежко.
Изведнъж цялата му самоувереност се изпари.
— Изгониха ме… — прошепна едва чуто.
— Кой?
— София.
В този миг всичко си дойде на мястото. Богатата жена, заради която ме беше напуснал, просто го беше изхвърлила от живота си.
— И реши да се върнеш тук? — попитах спокойно.
Той сведе поглед.
— Нямам къде другаде да отида.
Затворих папката без да бързам.
— Марк, тук вече нямаш нищо. По закон и по документи всичко принадлежи на мен.
Опита се да възрази, но думите така и не излязоха от устата му.
— Между другото, колата и вилата също са на мое име. Сам подписа всички документи, когато отчаяно се опитваше да спасиш бизнеса си.
Той бавно се отпусна на дивана, сякаш тежестта на истината го беше пречупила.
— Ема не знае… — каза тихо. — Тя е убедена, че все още съм богат и че всичко ми върви.
За миг дори изпитах съжаление към него. Но това чувство изчезна почти веднага.
— Марк, сам направи своя избор. Сам разруши семейството ни и всичко, което бяхме изградили заедно. Сега това е моят дом и моят живот.
Той остана безмълвен известно време, после бавно се изправи и тръгна към входната врата.
— Тръгваме си — каза сухо на Ема.
Тя го погледна объркано.
— Почакай… Нали ми каза, че този апартамент е твой?
Марк не отвърна нито дума. Само отвори вратата и излезе навън.
